Игри

Информация за страница Театри

   Ходенето на театри е нещо обичайно за хората, които са почитатели на актьорското изкуство и освен това държат да имат добра видимост на сцената и непосредствен досег с главните действащи лица. Именно това е до голяма степен основната разлика с кино индустрията, където наблюдаваме действието на голям екран. Това не означава, че киното отстъпва по качество на театъра, но в много отношения той е за предпочитане. Театралното изкуство възниква още в древни времена, когато страни като Гърция и Италия се намират в епохата на своята древност. Впоследствие то се развива и усъвършенства, за да достигне при нас под съвременната си форма. Специално в страната началото на театралните постановки като че ли се поставя някъде в годините на Българското възраждане, когато в немалко градове се изграждат читалища. Това са културни институции, в които се сформират и театрални трупи, впоследствие изнасящи представления за местното население, както и за жителите от по-близките населени места.

   Посещението на театри може да не е свързано само с гледането на дадена постановка – например има и такива, които вече не функционират отдавна и са превърнати в културна забележителност. Типичен пример за такова нещо е амфитеатърът в Пловдив, който не предлага на хората шанса да гледат пиеси, но пък е винаги отворен за обиколка срещу съответното заплащане. Много театри обаче си функционират като такива, независимо че вече са стари и съществуват отдавна. Най-голям за страната е техният брой в столицата София, като интересното е, че повечето от тях са ситуирани на една улица. Става дума за Раковска, която се намира в идеалния център. Театърът обаче се развива и в другите градове, като в по-големите такива задължително има поне по два или най-малкото един голям, който дава шанс на жителите му да гледат постановки и на гостуващи театрални групи. Театърът също като киното предлага различни жанрове, драма, комедия, трагедия и много други. Понякога родните ни актьори играят представление, писано от чужд автор и след това преработено или пък изцяло на наши режисьори. Голяма част от тях познаваме както от сцените на театрите в страната, така също и от киното.

    Във всички театри има и гардеробни, където посетителите могат да оставят връхните си дрехи, които получават обратно от служителите след края на постановката. Винаги ни се дава идентификационен номер, който предотвратява объркването и възможността да вземем дреха, която не ни принадлежи. Друга характерна особеност на този вид институции са разпоредителите, които имат грижата да проверят билетите ни на входа и да ни посочат местата за сядане, ако имаме трудности с тяхното намиране. За да не се получава прекалено скупчване пред салона, обикновено има два входа за хората – съответно за четните и нечетните номера на сядане. Балконите пък се намират на по-горните нива и имат основното предимство да осигуряват много добра видимост на сцената. Като цяло първите редове масово се предпочитат, но едва ли някой се замисля, че често пъти именно от тях сцената се вижда най-зле, докато колкото на по-горен ред се намираме, шансът да виждаме всичко идеално се увеличава.

eXTReMe Tracker